Днес честваме 132 години от Съединението на Източна Румелия и Княжество България.

Голямото събитие, описано от историците като едно от най-високите постижения на българския дух и сила.

Пътят към Съединението минава през съпротива срещу решенията на Великите сили, усилия за поддържане отношенията между княжеството и Източна Румелия, до неуспешните акции през 1880 и 1884 г.

Подготовката на историческото събитие започва със създаването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), в Пловдив през 1885 г.

Изработена е програма и устав, които наподобяват тези на БРЦК. За председател е избран Захари Стоянов.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Член 1 от програмата определя целта на комитета:

„Българският таен централен революционен комитет има за цел окончателното освобождаване на българский народ чрез революция морална и с оръжие“.

Организацията се заема с образуването на революционни комитети в градовете Хасково, Стара Загора, Сливен, Чирпан, с. Голямо Конаре и др.

Те се водят от дейци, активно участвали в борбите за национално освобождение и срещу решенията на Берлинския договор. По силата на този договор, България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя).

Едни от най-известните дейци са Димитър Ризов, капитан Коста Паница, Георги Странски и др.

Възникването на комитета в Източна Румелия не е случайно.

Традицията на националосвободителните борби през Възраждането се подготвят именно в тази област. В Източна Румелия се създава комитетска мрежа, чиято дейност, замираща след всеки неуспех, е готова да възкръсне при първия сигнал.

През летните месеци на 1885 г. обществените вълнения в Източна Румелия се повишават.

Едно след друго в различни части на областта стават сблъсквания между властите и населението.

Най-масовата демонстрация организирана от БТЦРК е по време на голямото честване на 17-годишнина от героичната гибел на Хаджи Димитър и неговата чета.

През юли на връх Бузлуджа се стичат около 300 души – бивши опълченци, дейци по предстоящата акция, дори и майката на Хаджи Димитър. На мястото те произнасят речи, които изразяват голямата любов на народа към България.

Комитетът определя дата на въстанието – 15 септември.

Изпратени са двама пратеници, които да запознаят княз Александър Батенберг с плановете им. С тази важна задача са натоварени Димитър Ризов и майор Сава Муткуров.

„Тайният революционен комитет е решил да прогласи съединението, даже при отказа на Ваше Височество“, заявява накрая Ризов.

Спомени и разкази

По-долу може да намерите списък със спомени и разкази от времето на Съединението на България, така както си го спомнят дейците довели до осъществяването му.

*Статиите са подредени по азбучен ред

Коментари

коментара

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля попълнете вашето име тук