В началото на ноември се предвижда да се състои първото заседание на Съвместната интердисциплинарна експертна комисия, която сформираха Македония и Гърция като част от споразуменията в Договора от Преспа

Посланик Виктор Габер, който оглавява македонския отбор, заяви за МИА, че то трябва да се случи в края на тази седмица в Солун и може да отнеме един или два дни, предаде БГНЕС.

На него трябва да се определи динамиката на срещите, както и рамката на преговорите. Преди това той има въвеждаща среща със своя гръцки колега, заместник-министърът на външните работи Маркос Боларис.

Предвидено е тази комисия да проучи учебниците и да определи времеви рамки, за да се гарантира, че във всяка от страните от следващата година, т.е. една година от подписването на Договора, не се използва нито един учебник или помощен материал, който съдържа какъвто и да било иредентизъм.

Съгласно член 8, параграф 5 от Договора от Преспа, работата на комисията ще бъде контролирана от министерствата на външните работи на Македония и Гърция. Тя ще заседава най-малко два пъти годишно, а доклад за своята работа трябва да представи пред Съвета за сътрудничество на високо равнище, ново тяло, чието формиране също е задължение от Договора и което ще ръководят премиерите на двете страни.

Габер поясни, че става дума за обемен материал от гръцки и македонски учебници, които трябва да се прегледат в посока на промяна на начина на възприемане на историята при новите поколения, за да не бъдат обсебени от атавизми, стереотипни възприятия за историческите събития, да се избегне враждебност. „Не можем в този регион, особено сега, когато вървим към ЕС, да продължим да живеем по начин, както по-рано. Трябва да си сътрудничим, трябва да се движим напред и трябва да помогнем на новите поколения да не бъдат обсебени като са били дядо им , баща им и т. н. Факт е, че и при тях в техните учебници, и при нас в нашите учебници има елементи, които са предизвиквали някои неприятни чувства към другата страна и са подтискали новите поколения“, каза посланик Габер.

Запитан за темите, които се очаква да предизвикат най-много противоречия, Габер твърди, че има няколко елемента в общата история, които са болезнени. Като пример периода от Втората световна война, сътрудничеството на гръцките и македонските партизани, до каква степен е било възможно това отношение, дали е имало балкански щаб, както са предлагали югославските партизани, а мекедонските са го приемали. Съществуват и положителни примери, като например Пактът между Югославия, респективно Македония с Гърция и Турция от 1954 г. насам.

По отношение на именуването на населените места – топонимите (Тесалоники или Солун, Монастири или Битоля …) Габер посочва, че ще бъдат използвани международните конвенции, които за Македония са доста благоприятни. В този контекст ще послужи и признаването на македонския като официален език в бивша Югославия заедно със словенския и сръбско-хърватския на Конференцията на ООН в Атина през 1977 година.

Македонският екип е мултидисциплинарен и към Габер като опитен дипломат спада и един историк, един езиковед, археолог, политолог, писател – философ и експерт по междуетническите отношения. Гръцкият отбор има три класически историци, което означава, че желанието му е да се определят точно елементи, които не трябва да предизвикват противоречия.

Очаква се Съвместната интердисциплинарна комисия да има професионален и научен подход към теми, които са предизвиквали в миналото различни интерпретации. Всъщност, целта на тази комисия е точно такава – да се стигне до решения, които няма да бъдат в противоречие с тенденциите за европеизация, посочва посланик Габер, добавяйки, че това ще бъде един дългосрочен процес. Тази македоно-гръцка комисия със сигурност ще използва и постиженията в работата на Съвместната македонско-българска комисия, която скоро трябва да има трета среща.

Коментари

коментара

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля попълнете вашето име тук