Джанлуиджи Буфон е име, което всеки по света е чувал поне веднъж

Дори да не се интересува от футбол или да не е запалянко. Знаете го – онзи тип, който от две десетилетия заключва вратата на Италия, на Ювентус, преди това на Парма. Е, днес, вече на 41 години, той е в ПСЖ и играе последните мачове в кариерата си.

В интервю за списание „Vanity Fair“ Буфон разкрива неща, които малко или изобщо не се знаят за миналото му. Не са само футболни… Ето избрано от разговора, публикувано в онлайн изданието на медията.

Буфон-ултрас

„Това бяха времената, когато се движих в компанията на групировката Командо Ултра Индиан Типс, ултраси на Карарезе.

И до днес абревиатурата е върху ръкавиците ми, пазя спомени и приятелства от онези години. Бях постоянно в сектора с ултрасите.
Срещнах хора, с които говорихме на различни теми, видях идеалисти, мечтатели и няколко идиота. Незабравими преживявания бяха.“

За омразата във футбола, за расистките скандирания
„Странни хора сме. Когато 300 души се издавят край Лампедуза, ние скърбим и свеждаме глави. Даряваме средства за сираци, за пострадали, за хора в неравностойно положение. Но мразим имигрантите, различните. Всъщност, омразата не е във футбола, тя е навсякъде. Просто на стадионите най-лесно се показва публично.“

За грешките
„Като тийнейджър в Парма, когато бях млад и глупав, си позволих да отправя реплика към Невио Скала, треньора ни. Безумна, детинска и абсолютно недопустима реплика. Той ме изгледа така, както никога после никой не ме е гледал. Искаше да ме убие с поглед. И беше прав. Научих важен урок тогава.

Има грешки, които успях да избегна, благодарение на съветите на родителите и треньорите ми. Един от тях бе – не взимай наркотици. Неведнъж в дискотеки те са били поднасяни към мен, но винаги съм отказвал. Може да се каже, че съм опитвал трева, вдишвайки от облака, който ме заобикаляше като хлапе в сектора с ултрасите. Не една цигара, а вероятно 200-300…“

Паник-атаките
„Бях на 25 години, звезда на Ювентус и Италия, в разцвета на силите и славата си. И изведнъж това дойде… Депресия, неспособност, паник-атака. Бяхме в тунела за един мач, минути преди началото, когато отидох при треньора на вратарите Ивано Бордон. Казах му: Ивано, кажи на Кименти (резервния вратар – б.р.) да загрява. Няма да мога да играя днес. Не мога да го направя.

Ако не бяха важните хора около мен, клубът и семейството, не знам как щях да го преодолея. Продължи няколко седмици, вероятно месеци…“

За възрастта
„Постоянно се шегуват с мен за това и тук, в Пари Сен Жермен. Но аз им отговарям – Момчета, аз съм просто един 20-годишен младеж, който има опит и познания на някой двойно по-възрастен!“

Коментари

коментара

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля попълнете вашето име тук